Разновидности на дистанционната продажба на стоки от 01.07.2021 г.

дистанционна продажба стоки

От 01.07.2021 г. в националното ДДС законодателство се въвеждат следните разновидности на дистанционната продажба на стоки: вътреобщностна дистанционна продажба на стоки; дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии; вътрешна дистанционна продажба на стоки; доставка на стоки, която се улеснява от електронен интерфейс.

Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е изпращането или транспортирането на стоки, извършено от доставчика или от негово име, от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до данъчно незадължено лице, в т. ч. данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което извършва освободено вътреобщностно придобиване. Стоките следва да са произведени на територията на ЕС или вече да са допуснати за свободно обращение. Правилата за вътреобщностната дистанционна продажба на стоки не се прилагат за следните категории стоки: нови превозни средства; стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика; стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, е изпращането или транспортирането на стоки от доставчика или от негово име от трети територии или трети страни до получател в държава членка. Получателят по доставката е данъчно незадължено лице, в т. ч. данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което извършва освободено вътреобщностно придобиване. В тези случаи, стоките следва да се намират на територията на трета страна или територия в момента на продажбата. Правилата за дистанционната продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, не се прилагат за посочените по-горе категории стоки.

Вътрешна дистанционна продажба на стоки е продажбата на стоки, произведени на територията на ЕС или на стоки вече допуснати за свободно обращение, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС, изпращането или транспортирането на които, започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят – данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Правилата за вътрешната дистанционна продажба на стоки също не се прилагат за посочените по-горе категории стоки.

При доставката на стоки, която се улеснява от електронен интефейс, данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, се приема, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получателя и на доставчика, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Доставките, които се улесняват от електронен интерфейс са:

– вътреобщностните дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС, и с получател – данъчно незадължено лице;

– дистанционните продажби на стоки на територията на ЕС, внасяни от трети страни, или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, от данъчно задължено лице, независимо дали е установено, или не е установено на територията на ЕС, и с получател – данъчно незадължено лице;

– вътрешните дистанционни продажби на стоки;

– вътреобщностните дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на ЕС, и/или на дистанционните продажби на стоки на територията на ЕС, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро.

При първите три вида доставки, лицето, което управлява електронния интерфейс и улеснява извършването на доставките, се приема, че лично е получило и доставило стоките при дистанционните продажби, като са налице едновременно две доставки. По едната доставка данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, е получател по доставката, с доставчик – лицето, предлагащо стоката за продажба, а по втората доставка данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, е доставчик, с получател – данъчно незадълженото лице, закупило стоката.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s